Люлин е български сорт, създаден от Л. Христов през 1982 г. Този първи
ремонтантен български сорт може да се отглежда без опорна конструкция
само за лятно-есенно реколтиране. Растенията са с умерен растеж.
Издънките са изправени, сравнително дебели, умерено покрити с малки
шипчета. Плодовете са средно едри до едри, тъпоко-нусовидни,
интензивночервени и с гланц. При прерязване не потъмняват. Плодовото
месо е сравнително плътно, сочно, сладко-кисело, с много добър вкус и
умерен аромат. Използват се за консумация в прясно състояние, особено
подходящи са за преработка и замразяване. Плодовете от лятно-есенната
реколта започват да зреят през последната десетдневка на август и
продължават до началото на октомври, при хладна есен и до 10-12
октомври, т.е. почти едновременно с Херитидж. Основната част от
реколтата се прибира до края на септември. Плодовете от пролетно-
лятната реколта започват да зреят към края на юни, но са значително по-
дребни. Лятно-есенната родовитост е висока - до 1000-1500 кг от декар при
поливни условия и до 700 кг без поливане. Отглеждането на този сорт чрез
покосяване на плододалите през есента едногодишни издънки и без опорна
конструкция, съчетано с висок добив, го определя като много
перспективен особено за райони не по-високи от 550-600 м за Северна
България и до 650-700 м за Южна България, с топла и продължителна есен и
равномерно разпределени валежи (650-700 мм). Устойчив е на дидимела и
кониотириум.
ремонтантен български сорт може да се отглежда без опорна конструкция
само за лятно-есенно реколтиране. Растенията са с умерен растеж.
Издънките са изправени, сравнително дебели, умерено покрити с малки
шипчета. Плодовете са средно едри до едри, тъпоко-нусовидни,
интензивночервени и с гланц. При прерязване не потъмняват. Плодовото
месо е сравнително плътно, сочно, сладко-кисело, с много добър вкус и
умерен аромат. Използват се за консумация в прясно състояние, особено
подходящи са за преработка и замразяване. Плодовете от лятно-есенната
реколта започват да зреят през последната десетдневка на август и
продължават до началото на октомври, при хладна есен и до 10-12
октомври, т.е. почти едновременно с Херитидж. Основната част от
реколтата се прибира до края на септември. Плодовете от пролетно-
лятната реколта започват да зреят към края на юни, но са значително по-
дребни. Лятно-есенната родовитост е висока - до 1000-1500 кг от декар при
поливни условия и до 700 кг без поливане. Отглеждането на този сорт чрез
покосяване на плододалите през есента едногодишни издънки и без опорна
конструкция, съчетано с висок добив, го определя като много
перспективен особено за райони не по-високи от 550-600 м за Северна
България и до 650-700 м за Южна България, с топла и продължителна есен и
равномерно разпределени валежи (650-700 мм). Устойчив е на дидимела и
кониотириум.